За римляните векове наред Трастевере (букв. “отвъд Тибър”) било малко като “зад Канала” за софиянците: уж и там гражданите – граждани, ама не съвсем; и така докато един ден в квартала не си построили такава църква, че и римляните от “същинския” Рим ахнали: появила се “Санта Мария” от Трастевере.
За разлика от левия бряг на Тибър, където се е намирал и древният Рим, и всички основни сгради от християнската епоха, от замъка “Сант Анджело” (който всъщност си е римски мавзолей) до базиликата “Сан Джовани” на Латеранския хълм (основна папска базилика преди издигането на сегашния “Св. Петър” през 16 в.), десният му бряг – Трастевере – е бил далеч по-светско място – и в добрия, и в лошия смисъл на думата. Достатъчно е да кажем, че добропорядъчните граждани на Рим гледали да не замръкват по него.
Впрочем, “свято место пусто не бывает” – на централния площад в Трастевере църква е имало още преди средата на 4 в. Днешната базилика обаче е съградена главно през 12 в. – по времето, когато все още християните от изток и запад не са се делели на католици и православни. Вътре в храма това си личи от първия миг – куполът над абсидата е изпълнен с огромна, ярка мозайка във видимо византийски стил. Горната й част е посветена на Христо-вседържителя, докато долната разказва сцени от житието на Дева Мария.
Фасадата на храма, както и постройката му, са типични за църковното строителство на Апенините от средновековието – галерия-притвор в долната част, триъгълен завършек в горната и кула-камбанария с квадратно сечение. По онова време готиката владее Европа, но италийският полуостров – дали поради отдалечеността си, дали поради класическите си традиции – остава почти напълно равнодушен към нея; така “Санта Мария” е построена като базилика в гръко-римски стил, който не е претърпял съществени промени почти хилядолетие (сравнението й с “голямата” Santa Maria Maggiore издава редица прилики, от общата структура до великолепните мозайки).
Отвътре църквата има продълговат основен кораб, отделен с колонада от двата странични, завършващи с параклиси. Освен зрелищната абсида, силно впечатление прави резбованият таван, плътно изписан и украсен с позлата. Впрочем, барокът не е подминал средновековния храм напълно и тук-там могат да се видят неговите отличителни белези; въпреки това, интериорът е останал достатъчно хармоничен и предан на произхода си.
Днес “Санта Мария” е една от най-старите запазени църкви на Рим, а разположението й в сърцето на пешеходната част на Трастевере я прави приятно и достъпно място за разходка по всяко време на деня.
