Всички пътища водят към Рим. А в Рим всички пътища водят към него.
Най-големият римски театър носи прозвище Колизуем – но не защото е най-големият, а защото преди две хиляди години до него се издигала колосална статуя на император Нерон. След големия пожар в Рим през 64-а година и последвалия метеж срещу Нерон статуята е съборена, а на мястото на част от бившия дворец първите два императора от династията на Флавиите, Веспасиан и Тит, построяват най-бляскавия театър в цялата империя.
Многоетажните му трибуни са побирали докъм 80,000 зрители. Откриването на арената е било отбелязано със 100-дневни (!) празненства. През първите години от съществуването му дори е било възможно целият атриум да бъде запълнен с вода, превръщайки го в огромно езеро, където се разигравали истински морски битки (по-късно под арената са построени машини за изкачване на гладиатори и зверове, и пускането на кораби вече не е било възможно).
При създаването си Колизуемът е бил невероятна гледка – с искрящите си бели стени, с големия брой статуи на последния етаж (по една във всяка арка) и дори с хитроумната система за създаване на сянка по трибуните с преместваеми платнища (във време, когато козирките не са били познати).
Въпреки, че сега е поочукан от времето (земетресенията не са рядкост на Италийския полуостров), Колизуемът е, несъмнено, най-познатият символ на Римската империя. Макар да се е появил твърде късно, за да попадне сред Седемте чудеса на древния свят, той и днес поразява както с размерите си (същински триумф за римското строителство), така и с изключителните инженерни постижения около строителството си (от отводняването на блатата в района до водоустойчивия цимент, позволявал запълването му с вода).
