Една от четирите “големи” базилики на Рим и най-новата от тях, “Свети Павел” се издига внушително в югозападната част на Рим, отвъд “стените” (Аврелиевата стена, отбелязвала пределите на древния Рим), на място, богато на история.
Сегашният си вид църквата придобива в средата на 19 в., след като голям пожар опустошава предишната постройка. Храм на това място обаче е имало още от 4 в., когато лично император Константин положил основите му на мястото където, според преданието, бил разпнат свети Павел.
През вековете базиликата многократно е преустройвана и разширявана. Към 13 в. при нея възниква и манастир, чиито клойстер е запазен до днес. Строежът от 19 в. обаче създал един от най-големите и просторни храмове на Рим. Пред него се простира голям квадратен двор с две симетрични галерии-колонади, водещи към храма (подобно на “Свети Петър”).
Вътре посетителите биват посрещани от внушителен централен неф и два съседни, отделени с поредица колони. Таванът му е в неокласически стил (напомнящ за Пантеона), а откритият олтар се намира в абсида с полукупол, украсена с мозайка в стила на Santa Maria maggiore и Santa Maria di Trastevere. Фактът, че интериорът е създаване по време, когато неокласицизмът е бил предпочитан пред пищния барок, обясняват неговата сдържаност и дори, до известна степен, аксетизъм. Точно пред олтара, в малка крипта се намират, както се твърди, оковите на свети Павел от времето на неговото мъченичество; те са и главната реликва на храма днес.
Отстрани на храма е запазеният средновековен клойстер, който предлага един от малкото оцелели образци римска готика. Красивите колони там съседстват с истински римска саркофази, които спокойно може да са служели за художествено вдъхновение. Още много артефакти от предишните инкарнации на храма са запазени в малка експозиция отстрани на двора му.
