Туристите минават през тях транзин, без много-много да ги заглеждат – защото са забързани към следващата забележителност. Местните правят същоно, защото са им свикнали и не ги считат за нещо особено. А във Вечния град има толкова за гледане, че кой ти ще обърне внимание на някакви си площади…?
И все пак, площадите на Рим си остават безкраен източник на очарование. Църкви, дворци, фонтани, паметници – хем подредени, хем леко – по-италиански – небрежни, при достатъчно вглеждане в тях ще намерите квинтесенцията на града.
“Пиаца Навона” е може би най-познатият, с три прекрасни фонтана (закъде без Бернини?) и поне няколко църкви на самия площад и на гърба му (именно там е скрита “Сан Луиджи дей франчези”, където можете да видите Караваджо в оригинал).
На хвърлей място от него е “Кампо дей фиори” – едновременно пазар и паметник на Джордано Бруно, изгорен на това място през 1600 г. Днес той гледа всички строго изпод качулатата си наметка.
Точно под градините на вила “Боргезе” е може би най-големият площад на Рим, “Пиаца дел пополо”. С почти задължителния за града обелиск, фонтан и – естествено – две църкви; в едната от които, “Санта Мария дел пополо”, естествено – Караваджо.
Оттам по колоритната “Виа дел бабуино” се излиза направо на най-населения площад на Рим, “Пиаца ди Спаня”. Фонтан (както винаги, Бернини) и знаменините Испански стълби, водещи към – както винаги – църква. “Санта тринита дей монти” предлага прекрасни гледки към центъра на Рим.
Обратно към сърцето на града, точно зад Пантеона се намира малката църква “Санта Мария сопра Минерва”, която си има свое площадче – с малко странната скулптура на Бернини, съцетаваща слон и обелиск. Единствената скулптура на слон в Рим, апропо.
Накрая, тръгнет ели към Колизеума и Форумите, неизбежно ще минете покрай “Пиаца Венеция” с огромния бал дом, построен от Мусолини. Спорно като естетика, но удобно място за наблюдение на целия град – пък и като си на него, не го виждаш (така де, само в Париж ли може?).
