“Свети Петър” в Рим е великолепно зрелище и притегателно място по всяко време на годината, а още повече около Великден. Построената през 16-17 в. барокова базилика поразява както с размерите си, така и със своята пищност и блясък.
Първото обаче, чиято големина впечатлява посетителите, е площадът пред него. С размери на футболни игрище и повече, той би могъл да побере десетки хиляди вярващи. Опасан с красиви колонади, над които се издигат стройни римски пинии, днес той хем е онзи “Свети Петър”, който помним от телевизията и фимите, хем не е. Обелискът посредата му и фонтанът (привет, Дан Браун!) са си все там; площадът обаче е запълнен от скамейки… и опасан от скенери и металотърсачи, конкуриращи по брой и заетост натоварено летище.
Отстрани на площада се издига внушителната едноименна базилика. Истински се впечатлява обаче човек когато осъзнае, че въздългата стена пред него всъщност е… фасадата, т.е. най-тясната страна на постройката; в дълбочина има още няколко пъти по толкова. Очаквано пред, около и на нея намираме редица скулптури на новозаветни герои и църковни отци; приятно впечатление прави липсата на делене тип “наши и ваши” – така минаваме покрай чудесна статуя на св. Григорий Просветител, покръстил Армения през 301 г. и превърнал я в първата християнска държава (арменската църква никога не е била в лоното на Рим).
Швейцарската гвардия е на мястото си, а още притворът на храма впечатлява със зрелищната си декорация и голямо пространство. Нататък следват огромният основен неф и два странични, също доста просторни; олтарът, който е открит към хора и неочаквано семпъл; напречните нефове (католическите храмове най-често имат кръстообразен план) и накрая внушителният купол при пресичането им. Куполът на “Св. Петър” е с двоен и доста висок фенер, което донякъде смалява визуално размера му. (Как изглежда в действителност отвътре и отвън е тема на отделен разказ.) Точно под него се намира балдахин върху четири спираловидни колони – по-късна добавка след построяването на храма. Самият купол почива на 4 арки, които привидно се опират на стените; в действителност, той се опира на 4 огромни кухи колони, умело скрити в и зад стените на базиликата. Колоните са посветени на четирите основни реликви на храма – копието на Съдбата (или поне един от претендентите за титлата, редом с Виена и Ечмиадзин), кърпата на Вероника и пр., а вътре в тях се намират параклиси на всяка от реликвите (по правило недостъпни за миряните). И ако преди векове именно тези реликви са привличали тълпи от вярващи към сърцето на “Св. Петър” (който припечелвал добре от тях), то днес най-много хора спират още при входа на храма, вдясно от него. “Пиета” на Микеланджело със сигурност води днес повече посетители на църквата, отколкото всичките й останали съкровища.
Като действащ католически храм, “Свети Петър” е последен пристан на множество висши сановници, вкл. папи. Някои от тях са в пищни барокови саркофази, други – в скромни ниши със смирен вид, трети – дори на показ. Най-много посетители, очаквано, събира параклисът, в който е погребан св. папа Йоан-Павел II.
