Какъв по-добър начин да проследиш историята на един град от неговите църкви? Те стоят векове (понякога и повече) и отразяват в себе си епоха след епоха, като умело филтрират значимото от мимолетното, оставяйки ни да обхванем с един поглед есенцията на отминалите столетия. В главния град на Сарденя, Каляри, църквите играят ролята на такава капсула на времето: започвайки от пещери и подземни църкви на възраст почти колкото самото християнство и стигайки до импозантни структури от редките епохи на относително благоденствие в иначе бедния, предимно планински остров. Освен кадералата “Санта Мария”, градът има още какво да ни покаже.
Някои църкви сами привличат вниманието – било с вида си, било с историята си. А видът тук се забелязва отдалеч: църквите на Сарденя от късното средновековие имат характерни многоцветни куполи, като покрити с мозайка, създаващи бляскав и зрелищен ефект. Големият куполът на “Сан Микеле” се забелязва от почти всяка част на града. Отвътре, впрочем, “Сан Микеле” е не по-малко зрелищен – с барокови олтари и пищна украса, той напомня най-много за по-богатите градове на континента. Интересен е още с фасадата си, застанала под прав ъгъл спрямо входа като продължение на южната стена.
Историята също не е за пренебрегване: Сарденя е остров и животът на хората е тясно свързан с морето – а значи, и животът на църквата също. Така “моряшката” църква на Богородица на попътния вятър се е превърнала в едни от най-посещаваните и обичани тукашни храмове, задължителна спирка за всеки екипаж преди да опъне платната. Рефренът “Ave Maria, madre del Dio, prega per noi, peccatori” продължава да се носи във въздуха на километри далеч.
Църковното строителство в Каляри е продължило сравително до късно, като “Света Анна” в центъра на града е издигната чак през 19-20 в. С внушителна снага, простор и респектиращо стълбище, тя със сигурност побира най-голям брой вярващи в града. Отвътре тя е учудващо семпла – дори твърде, по католическите мерки.
Съвсем наблизо, като противовес на най-новото, стои най-старата градска църква – всъщност, подземие с олтар. Посветена на местния закрилник, Сант Ефизио, тя е играла по принуда и по-тъжни роли, като например на бомбоубежище по време на втората световна война. Запазените графити ни поднасят стряскащо човешки поглед към едно уж вече далечно събитие – войната “срещу фашизма” през очите на местиня жител Гаетано Секи внезапно става “войната срещу англичани, руснаци и американци” (13.12.1942 г.).
Впрочем, Сант Ефизио си има и далеч по-светъл и красив параклис, намиращ се в съседната пряка. Именно тук се пази ефигията му, която завършва ежегодното шествие в памет на светеца – на всеки 1 май в последните 361 години без прекъсване.
