Малко провинцниално градче – тихо, спокойно, размерено, с време – ако не спряло – то поне разтегливо като локум. Добавяме палми, остров, близост до Средиземно море и получаваме… Сасари: идеалното място да се потопиш в идилията на италианското far niente.
На 30-ина километра от Алгеро, в подножеито на няколко стръмни хълма спи (през повечето време) типичен малък провинциален град. Напечен от още пролетното, но вече топло слънце, в един мързелив съботен слбедобед Сасари с неохота ни показва тесните си криволичещи улици, старите олющени рекламни табели и приятната си, ненатрапчива архитектура.
Най-изненадващото в него е сякаш липсата на изненади – централен площад, помпозен, но не твърде; улички, които криволичат нагоре-надолу, но не твърде стръмни, та да са изморителни; поизбелели къщи, но не прекалено, за да изгреждат вехти; съвременни трамваи, но само тук-там, за да не изглежда по-модерно, отколкото е нужно.
От време на време Сасари се пробужда – тук група танцьори с огромни флагове изнася спектакъл направо на улицата; там пред един хотел са строени десетки ретро-автомобили като на парад. После градчето отпусак клепачи и прекарва още едан седмица в приятна ненатрапчива дрямка.
