Един от седемте хълма на Рим, Латеранският, от ранните години на християнството е тясно свързан с него. На върха му се намира една от четирите големи (папски) базилики на Рим, “Сан Джовани”. Основана даже преди”Свети Петър”, повече от хиляда години тя е била основното място, където е служил папата. Макар да е обновяване нееднократно, днес тя се кичи с редица “най”-титли, като най-старата обществена църква на Рим и най-старата действаща църква на целия Западен свят. Не случайно над входа й се чете надпис, назоваващ я “майка и глава на всички църкви в града и по света”.
Първата църква на това място е построена още в началото 4 в. в съседство с вече съществуващия Латерански дворец. Базиликата играе роля на седалище на папата чак до изселничеството в Авиньон от началото на 14 в. По негово време тя претърпява няколко пожара, наложили мащабна реконструкция след връщането на папите в Рим. С нея се залавя един от водещите архитекти на Ренесанса, Доменико Фонтана (бил също така главен архитект на строящия се още “Свети Петър”). В годините на барока щафетата е поета от самия Франческо Боромини, отговорен за немалка част от съвременния интериор (макар статуите на апостолите да са дело на по-късни автори); от същата епоха датира и импозантната фасада.
