В центъра на арабския по дух град Мдина на остров Малта се издига… внушителна католическа катедрала. Толкова внушителна, че има статуса на съвместно седалище на архиепископа на Малта (заедно с катедралата “Св. Йоан Кръстител” във Валета) и затова е наричана ко-катедрала.
Голяма барокова църква, тя е построена от характерния за острова червеникъв пясъчник във формата на еднокорабна базилика. Има голям надръжен неф с два по-малки встрани, заети от параклиси. Погледната отгоре, има кръстовидна форма, а в сърцето на кръста се извисява купол.
Макар отвън украса почти да липсва (фасадата й може да се начере дори неокласическа), отвътре тя радва окото с пищни декорации от червен мрамор и златисти орнаменти. Богато изписан, нейният таван и купол показват едновременно привърженост към католическата традиция (като съдържание) и волността на късния барок (като форма): куполът съдържа неочакван хоровод от фигури, придаващ му вид почти на диорама; от пандантифите “излизат” в пространстовото фигури, а вертикалните линии са подчертани от вериги осмоъгълни звезди (елемент, типичен за ислямското изкуство – от което, впрочем, в Мдина има достатъчно).
Обичта на исляма към многоцветието е оставила отпечатък и на друго необичайно място – подът на катедралата е осеян с красиви, пъстри надгробни камъни. Те са стотици и правят стъпването по тях неизбежно.
Правят впечатление още необичайният календар с форма на часовник, удачно допълващ симетрично същинския такъв на фасадата, както и фалшивият втори етаж (използван за първи път в лондондския “Сейнт Пол”).
