В центъра на остров Малта, на един от малко по-високите му хълмове се издига чудат и нетипичен за Европа град. Въпреки многобройните опити и тежки обсади, Малта никога не е била завземана от ислямска войска – нито от Абасидите, нито от Египетския халифат на Сала-ад-Дин, нито от Отоманстата империя; каквото не е постигнато с оръжеие, обаче, е постигнато с хитрост и търговия: малтийците днес говорят семитски език, а Мдина носи всички белези на арабските градове. Името му неслучайно е същото, като на близкоизточната Медина – и двете означават тържище – а думата се използва и като нарицателно за всеки един голям пазарски квартал, бил той покрит или не.
Макар да е заобиколен от суша на километри във всички посоки, Мдина е опасана от огромен ров, някога пълен с вода. Красива малка порта и единствен мост са били връзката на “островния” град с останалата страна. Архитектурата му също е силно повлияна от арабската – малки тесни улички, прозорци с подковообразни арки, украса от редуващи се светли и тъмни тонове… Употребата на изобилния местен пясъчник за фасадите допълнително придава на града близкоизточен привкус; по залез слънце само стихналата глъчка ще ви позволи да го отличите от Йерусалим, Фес или Маракеш… Именно тишината и ще го издаде с мълчанието на отсъстващия мюезин. Както казахме, Малта никога не е била под ислямска власт и, съответно, на острова няма джамии. Нещо повече, в самата Мдина се издига една от двете основни катедрали на острова… но тя заслужа отделно внимание. Дотогава обаче си струва да приемем компанията на някой и друг морен рижав котак (каквито има в изобилие) и да се поразходим сред дъхавите олеандри на най-арабския град в Европа…
