Малта е уникална с много неща и едно от тях е наличието на две катедрали за един архиепископ. Когато през 16-17 в. османците неколкократно обсаждали острова, архиепископът от разположения на морския бряг Валета (“от съображения за сигурност”, бихме казали днес), се сдобил с второ седалище – в намиращия се в сърцето на острова Мдина. Две седалища – значи и два храма, наречени ко-катедрали; и след като видяхме ко-катедралата в Мдина, идва ред и на бижуто от Валета.
Построена през годините на Ренесанса, тя е удивително съчетание от отиващата си средновековна мистика и задаващия се пищен барок. Още фасадата й ни посреща с чудесен часовник-календар – още от времето, когато една стрелка на часовника е била напълно достатъчна на хората.
Истинското зяпване обаче настава, когато влезем в основния неф. Достойна за своя архиепископ и за богатата (в пряк и преносен смисъл) история на Малта, храмът е изписан от пода до тавана. Няма дори парченце, което да не е изографисано или облепено със стуко. Доминиращите цветове за златно и червено. Сводовете на дъговидния таван традиционно са запазени за библейски сюжети, докато стените и арките пред параклисите са заети от релефни геометрични и флорални мотиви.
Не по-малко пищен е олтарът – както в повечето барокови църкви, открит и изнесен напред (без хор); интересно е да се види органът, монтиран в абсидата зад олтара.
Основният неф е заобиколен от двете страни от поредица параклиси, издържани в единния стил на катедралата (златно и червено). В тях присъстват богато украсени олтари с характерни за барока елементи, като спираловидните колони. Катедралата е последен дом на поредица местни църковни и светски ръководители (Малта е имала изборна форма на управлние, подобно на република). Най-видните личности имат внушителни саркофази, а редица знатни граждани са погребани в средновековен стил, направо в пода на храма – който е буквално съставен целият от надгробни плочи.
