Още един от четирите императорски града на Мароко (редом с Фес, Мекнес и Танжер) – бил столица на Алморавидите (10 в.), Алмохадите (11 в.) и Саанидите (15 в.), строен на голо място (от Алморавидите), сриван до основи и застрояван отново (от Алмохадите), образец за строителството в ал-Андалус по времето на ал-Мансур (от джамията в Севия е останало само дворчето с портокаловите дръвчета, но братчето на минарето Кутубия и днес е там – във вид на камбанарията на катедралата ла Хиралда), видял блясъка на Саанидите и разграбването на двореца им за строителен материал от Меринидите – а днес предпочитано място от крал Хасан II и все още една от най-големите действащи медини с над 19 км дълга крепостна стена.
