Зимата на полярния кръг е сюрреалистично преживяване. Слънцето се показва за два-три часа – всъщност, “показва” е стилистичен образ; то е там, някъде зад хълмовете и там си остава. Нощта царува над 20 часа въпреки дългите зора и смрачаване. Какво търси човек там си е въпрос с повишена трудност; какво търси там една от най-красивите готически катедрали е направо невъзможно да се отговори.
Добре дошли в Тронхайм – норвежки град на брега на Северно море, на час полет на север от Осло. Намира се на почти 65 градуса северна ширина, на ръба на полярния кръг и със своите над 100,000 жители е четвъртият по големина в страната. Някога риболовът е бил, вероятно, основен поминък, но след като в Северно море откриват петрол и природен газ, те също дават своя дял в местната икономика.
В търсене на отговор как са оцелели хората в наглед толкова негостоприемния климат, откриваме, че тяхната голяма тайна се казва Гълфстрийм. Течението се усеща чак тук и макар летата да са осезаемо прохладни, зимите са неочаквано меки – в Тронхайм денем почти никога не пада под нулата, а обилният сняг рядко се задържа повече от няколко дни (с други думи, зимно време там е по-топло, отколкото в София).
Трондхайм е неочаквано стар град, на повече от хиляда години. Значението му за държавата скоро довежда и до появата на местен епископ; а има ли епископ, трябва и катедрала. Дисциплинираните норвежци се залавят за работа и през 15 в. се появява удивително красива скандинавска готика – неочаквано пищна и разнообразна, на моменти напомняща повече за Иберийския полуостров, отколкото за сдържания Север. Годините и влажният, ветровит климат взимает своето и през 19 в. се налага основна реконструкция и обновяване на храма. Фасадата е възстановена по запазени словесни описания и вече изгубени рисунки; пионери на фотографията са успели да запечатата катедралата “преди и след”, документирайки успешната работа на местните реставратори.
