Централно място в кракувския замък “Вавель” заема катедралният му храм. Строг и тържествен, той е мястото, където векове наред кракувските, а сетне и полските владетели са поемали короната или са били изпращани в сетния си път.
Храмът носи имената на двамата свои местни патрони, св. Станислав (от Шчепанув, епископ на Кракув през 11 в.) и св. Венцеслав (граф на Бохемия от 10 в., известен още като Вацлав Добрия), като води началото си, кажи-речи, от тяхно време: първата му постройка е отпреди 900 години, но е унищожена през 11 в. Тогава е издигната втората, просъществувала също век, за да бъде заменена в самото начало на 14 в. от днешната готическа църква.
Едно от най-интересните места в катедралата се намира не в нея, а… под нея. Криптата на св. Леонард е приютила някои от най-известните синове на Полското кралство, а сетне и република. Там почиват крал Ян Собьески и борецът за незавимост Тадеуш Косцюшко, най-известният поет на Полша Адам Мицкевич и основателят на съвременната полска държавност, генерал Йозеф Пиусудски. Там почива и трагично загиналият полски президент Лех Качински. За нас, българите, от особен интерес е да отдадем почит на гроба на Владислав Варненчик, погребан тук след смъртта си в битката край Варна през 1444 г.
Другата съществена забележителност на катедраата се намира отново не вътре, а… над нея. В кулата й са намерили място няколко внушителни камбани, сред които и “камбаната на Сигизмунд”. Отлята през 1520 г., тя е най-голямата не само в храма и в града, но и в цяла Полша (чак до 1999 г.). Басовият й глас звучи само на големи празници, не повече от 30-ина пъти в годината.
Историята на катедралата във Вавель няма как да е пълна без нейния най-обичан и популярен свещенослужител. През 1958 г. постът на кракувски епископ е зает от отец Кароль Войтила. Неговият паметник и до днес стои пред храма, а всички ние го познаваме като св. папа Йоан Павел II.
