Малко неща носят такова удоволствие като възможността да сравниш как двама майстори подхождат към една и съща тема. И докато в изобразителното изкуство не е рядкост да намериш платна по даден сюжет у различни автори, то в архитектурата е огромна рядкост да срещнеш двама архитекти, решавали точно една и съща задача. Докато не отидеш в Рим, естествено.
През 18 в. барокът властва в изкуството, а Рим е дом на двама от най-видните му представители, случили се да живеят по едно и също време и в един и същи град. Единият от тях е Джанлоренцо Бернини – от добро семейство и със солидно образование, той бързо става любимец на кардинал Барберини, който се превръща в негов дългогодишен покровител. Неизменна част от висшето общество, Бернини е на всяка крачка в Рим – от балдахина на “Св. Петър” до фонтана на четири реки на площад “Навона”, той работи за най-известните проекти на своето време.
Вторият е… пълна противоположност на първия. Франческо Боромини е от обикновено семейство, без особено образование, в немалка степен самоук. Недолюбван от мнозина заради прямотата си, той е enfant terrible на римския барок почти толкова, колкото Микеланджело Меризи – на пост-ренесанса.
Но да се върнем на темата – по воля на съдбата или неин каприз (и за наше удоволствие днес), в рамките на 2 десетилетия двамата се съгласяват да работят по една и съща тема – при това на има-няма триста метра един от друг, на върха на хълма Квиринал. Целта е да се създаде църква на съвсем малко пространство, само 200-300 кв. м. В духа на времето, правите ъгли са забравени и всеки от тях създава своята… овална църква.
Бернини решава да разположи елипсата по ширина на нефа; Боромини – по дължина. Бернини създава извита бароков портал, Боромини – висока, строга фасада. Бернини залага на повече светлина и движение, Боромини – на медитативно съзерцание. Колкото еднакви, толкова и различни – Sant’Andrea al Quirinale на Бернини и Can Carlo alle quattro fontane на Боромини са невероятен пример как двама гении гледат на нашия свят от висотата на своето изкуство.
