След 800 километра пеша по черните пътища на Camino Frances, те най-после стигат до нея… видима от километри разстояние, тя ги води през най-сладкия ден от пътуването – последния. Пристъпват плахо, но не през парадния, а през страничния вход, за да се потопят в хилядолетния й хлад…
Катедралата на Сантяго де Компостела е сред най-удивителните средновековни постройки, стигнали до нас. Както и града, носи името на св. Яков. Според една легенда, именно той покръстил иберийците през 1 в., а едно овчарче случайно открило мощите му столетия по-късно… според друго предание, лично светецът се явил на бойното поле и помогнал за първата победа на християните над мюсюлманите през 719 г., сложила началото на 777 г. реконкиста…
Нищо при нея не е както сме свикнали. Вместо голяма розетка на фасадата – колони и високи тесни прозорци; вместо белокаменни фасади – черен гранит; вместо пищен купол – малък издължен фенер. Най-добре пазената тайна на катедралата обаче всъщност е изложена на всеобозрение: катедралата не е готическа, а романска. Построена е почти столение първия намек за готика, тя е живо доказателство за онова, което започва да ви гложди още като видите по-старата (северната) кула на катедралата в Шартр – а именно, че умението да се строят шеметно високи сгради с помощта на обикновени (римски) арки и огромен вътрешен обем е доста по-старо, а готиката е просто един красив (много красив!) декор.
Днес катедралата е притисната от всички страни от изникнали през годините постройки, правещи трудно, та почти невъзможно, да се обхване първоначалното й величие и се оцени подобаващо спиращия дъха й вид. Въпреки това, готическият й клойстер е постройен и декориран в най-добрите иберийски традиции, а от покрива й може да се насладиш както на иначе незабележими детайли по деликатната, почти дантелена камбанария, така и на чудесни гледки към града и околностите му. Пак оттам се разкриват и любопитни подробности от продължилите векове преустройства по нея.
