В северозападния край на остров Сарденя се намира градчето Алгеро. На брега на морето и запазило почти изцяло крепостните си стени с историческия град вътре, той естествено напомня на един умален Дубровник. Градът е съхранил няколко старинни църкви, придлагащи пирятан резходка във времето.
Най-отдалеч се виждат кулата, а сетне и куполът на “Санта Мария”, главната градска църква. Строена в годините на барока, тя носи отличителните белези на италианското храмово строителство от периода. Като интересни можем да отбележим открития олтар, заобиколен от няколко параклиса в абсидата и, разбира се, осмоъгълният купол (наследството на Брунелески е навсякъде). Тук няма вътрешен купол и така може да се види отблизо как е построен осмоъгълникът. В един от параклисите ни очаква така характерната за Средиземноморието черна мадона.
Най-светла и просторна, а и относително най-нова е йезуитската църква “Сан Микеле”. Тя предлага повече светлина, а куполът й отвън е облицован с цветни плочки, образуващи геометрични фигури (напомнящи за покрива на “Щефансдом” във Виена). Отвътре куполът е, разбира се, осмоъгълен. Фасадата е учудващо пестелива, но в църквата можем да видим няколко приятни и по-рядко срещани декоративни елементи по фризовете, плюс красиво бароково stucco в параклисите. Най-впечатляваща измежду статуите е тази на архангел Михаил от полихромирано дърво.
Най-старата запазена църква в Алгеро е част от францисканския манастир (който по съвместителство работи и като… хотел). Тук посетилят ще завари истинска, неподправена готика – сумрачна, но с добре поставени светлинни акценти, на която дори бароковият олтар й стои хубаво. Декорацията е пестелива, но изразителна с едно чудесно старинно разпятие в нартекса. Църквата отвежда към вътрешния двор на манастира, който предлага автентичен средновековен клойстер. Макар и не особено пищен, той ще зарадва внимателното око с автентичния си вид и с капителите на колоните си, всеки от които е различен от останалите.
