Алгеро е укрепен средновековен град, основно пристанище в северозападната част на Сарденя. Възникнал като форпост на каталунуското влияние на острова, той се отличава забележимо от останалите селища по моркия бряг – и преди всичко със значителните си укрепления, отлично запазени и до днес.
Фортификациите на Алгеро образуват цял затворен град, характерен за средновековното строителство. Подобно на старинния Дубровник, в неговите рамки попадат стотици къщи, няколко църкви и дори цял манастир. Основната част на укрепленията е насочена да пази пристанището на града и подстъпите към него откъм морето.
Общата дължина на крепостните стени надвишава няколко километра. В най-солидната им част, откъм морския бряг, е извършен голям обем укрепителни работи, оформили отвесен бряг-стена по продължение на цялата заселена част и дори страни от самия град. Откъм сушата няколко кули подсигурявали контрол на градските порти.
Отбраната на една крепост, особено морска, не можело да бъде само пасивна. Като добри мореплаватели, каталунците знаели как се превземат морски укрепления… и затова се погрижили да предпазят Алгеро от същата съдба. Бреговата ивица и особен орайонът на пристанището е бил снабден с мощна за времето си артилерия, част от която е оцеляла и до днес. Освен с нея обаче, градът е бил снабден с и по-класически, но не по-малко ефективни неогнестрелни метателни оръжия, като например добре познатото требуше.
Запазени в почти първоначалния си вид, фортификациите на Алгеро са отличен пример за цялостно отбранително строителство от късното средновековие. Днес те са превърнати в крайморска алея, на която вечер оживяват десетки ресторантчета от съседните къщи. От кулата при някогашните градски порти се открива гледка към целия град, а от форта край пристанището то е като на длан. Верен на своето минало, Алгеро днес е сред малкото места извън иберийския полуостров, където се говори катала (езикът има официален статут редом с италианския).
