На висок, стръмен хълм близо до морето се издига старият град на Каляри. Най-големият град на Сарденя е бил пазител на плодородните южни равнини на острова (именно Сарденя е била житницата на Рим) и на удобните пристанища край тях.
Градът е бил опасан от висока крепостна стена, запазена до голяма степен и днес. На малкото по-полегати места, предлагащи възможност за влизане в крепостта, са построени хитроумни извивки и меандри с тесни проходи, колкото да мине един човек само. “Парадният” вход се охранявал от внушителен барбикан. Няколко високи кули са давали допълнително отличен обзор във всички посоки (Torre del’Elefante се издига и до днес). В по-голямата си част обаче хъмът е с почти отвесни скатове и къщите по периферията висят над пропастта.
Най-древната му част включва много добре запазен римски амфитеатър. Половината трибуни са били издигнати по височина на естествения склон. За разлика от по-известните и пазени театри, тук всек иможе да се разходи по арената, да мине през галериите и дори да слезе под нея.
Цивилната част на стария град е представена от тесни уличики и долепени многоетажни сгради, повечето застроявани в края на 19 и първата половина на 20 в. На някои от тях до днес (дали заради липса на пари, дали в опит да се запази историята в автентичния й вид) могат да се видят лозунги на Дучето. Топлото време и силното слънце очаквано водят до малки балкончета, тесни прозорци и парад на разноцветни капандури.
