Не са едно и две местата в Испания, където ще чуете името “Алкасар”. И наистина, арабският “ал-Каср” (“замък”, “укрепление”) се среща в сърцето на почти всеки по-голям град в страната, който е прекарал поне век-два под ислямска власт. Този в Кордоба обаче е малко по-специален – не с дебелите си стени или непристъпните зидове, а с райските си градини.
Ислямизираните бербери от Северна Африка покоряват по-голямата част на Иберийския полуостров в първата половина на 8 в., но едва век и половина по-късно завладените земи се превръщат (макар и за кратко) в кохерентна държава. Столица на халифата става Кордоба, а нейната крепост бързо се сдобива с пищни градини, подобаващи на (не без основание) най-могъщия владетел към онзи момент.
Градините на Алкасар са построени като серия от тераси, спускащи се от подножието на замъка в посока река Гуадалкивир. Както и на други подобни места, в тях доминира една лесно разпознаваема тема – водата. Тя присъства във вид на няколко свързани езера, между които текат къде видими, къде скрити вади, а из алеите на един поглед разстояние се намират различни шадравани.
Субтропичният климат позволява на градинарите да развихрят въображението си, започвайки от буйно растящи цветя и стигайки до причудливо оформени чемшири в човешки ръст. Не липсва и по някой лабиринт, а по ъглите ненатрапчиво са накацали нарови дръвчета – добре познат символ на целия ал-Андалус.
