Катедрали, та катедрали, казвате. Да, но тази е по-различна. Много по-различна. Защото е построена… посредата на огромна джамия.
През 13 в. испанската Реконкиста достига до южната част на полуострова и първа в ръцете на християните попада Кордоба – някогашната столица и главен град на иберийския халифат. В центъра на града намират голямата джамия – великолепна постройка с истинска гора от арки; без особено да му мислят, завоевателите разрушават централната ѝ част и вграждат в нея християнска катедрала.
Кадетралата е сравнително малка и простичка – издига се над нивото на джамията и има кръстообразна форма с един кораб. Интересно е, че вместо с купол, барабанът е увенчан с конус – както при малките църкви в ранното средновековие; явно доколкова само са стигали уменията на строителите. Отвън стените са подпрени с няколко големи, но груби контрафорса. Като цяло, градежът е семпъл, напомня романския стил и е далеч от готиката, която по онова време вече е позната и в Испания (напр., катедралата на Толедо).
На свой ред, минарето на джамията е приспособено за камбанария (същото ще се случи няколко години по-късно в Севия, където знаменитата Хиралда е всъщност минаре, копие на минарето от джамията Котубия в Маракеш). През 16 в. силно земетресение налага укрепването и обновяването ѝ.
Отвътре храмът не е се отличава особено от коя да е католическа катедрала; все пак, присъствието на ориента се забелязва по заоблените форми и оригиналните бяло-червени арки от джамията, оформящи стените (стил, известен като “мудехар”). С идването на барока се появяват пищни гиспови тавани и много красив дървен резбован хор, както и голям орган. Когато испанският крал Карл V (внук на Фернандо и Изабела) вижда стореното в началото на 16 в., той е крайно разочарован от строежа и изразява съжалението си, че изобщо е посегнато на оригиналната джамия.
