Имало едно време един град… Не, всъщност, имало едно време един халиф… Не, всъщност, имало е, но първо един друг. Уф. Тая история явно трябва да се подхване отдалече.
През 711 г. берберите от северозападна Африка, приели наскоро исляма и водени от малка група араби, стъпват на иберийския полуостров и за броени години стават негови господари. Горе-долу по него време в Арабия, кланът на Абасидите устройва дворцов преврат срещу властващите дотогава Умаяди с всички произтичащи от това последици. Столицата е преместена от Дамаск в Багдад, а един от малцината оцелели наследници на престола бяга и се спасява чак… в днешна Испания. Там той основава своя независима мюсюлманска държава с главен град днешна Кордоба и се провъзгласва за халиф.
Бива ли обаче халиф да живее в обикновен град? Халифатът на Кордоба разцъфтява дотолкова, че господарите му решават да постоят наблизо изцяло нов столичен град. Така в полите на близките планини се ражда Мадинат ас-Сахра – перлата на иберийския ислям. Високи стени, красиви арки, куполи, мукарни, басейни, градини – точно като в “Хиляда и една нощ”.
Мадинат ас-Сахра съществува закратко. През 10-и век междуособици отслабват халифата и той се разпада на множество отделни владения. Ще минат векове преди Севия, а след това и Гранада да се доближат поне малко до блясъка на Кордоба.
От града на халифа днес са останали само зрелищни руини. Тук-там някоя запазена зала, колонада или редица от арки; някой и друг шадраван или променада. С малко въображение обаче сенките по залез оживяват, вятърът разнася аромат на полски треви, а щурците засвирват досущ като някоя лютня. И тогава пак имало едно време…
