“От Севия до Гранада пропътувах аз пеша…” – но такова епично пътуване непременно има нужда от хубава почивка посредата. А какво по-удобно място за нея от Кордоба?
Първи, впрочем, както навсякъде тук идват римляните – и макар от тях да не е останало много, огромният дълъг мост над р. Гуадалкивир и до днес си стои почти непокътнат от времето (досущ както и на други места в района)
Свито под редица хълмове в края на неголяма равнина, Кордоба дължи голямата си слава на исляма. Разположена на удобно място, право на север от една от “входните точки” на ислямското нашествие, Гибралтар, тя става първата голяма столица на завладяния иберийски полуостров. Далеч преди Севия и Гранада да добият днешния си блясък, именно Кордоба става първото средище на ислямския културен и обществен живот – при това толкова успешно, че обявява сее си за – ни повече, ни по-малко – халифат.
В средата на 8 век династията на Абасидите прогонва тази на Умаядите от Дамаск и заема мястото й, а емир Абд ар-Рахман прекосява половината познат свят, за да стигне до наскоро покорената Иберия. Там той построява своя нов, великолепен престолен град, Мадинат ас-Сахра, а в близост до него остава търговският Кордоба.
Халифатът, впрочем, се разпада към средата на 10 в. – не толкова под ударите на християните от север, които още дори не стигнали Саламанка, колкото от вътрешните си борби плюс поредната вълна ислямизирани племена от Северна Африка. Кордоба обаче оцелява и постепенно изземва ролята на водещ център на конвивенсията; последното става особено забележимо след като Толедо става християнски в края на 11 в. Върхът на славата й ще дойде през 12 в., когато в града по едно и също време се раждат и работят двама от най-видните мислители на своето време, мюсюлманинът Мухамад ибн-Рушд (Авероес) и евреинът Моше бен Маймон (Маймонидес). Световната слава обаче преминава бързо и двамата прекарват края на живота си в изгнание – първият недалеч в Лусена, а вторият чак в Египет.
С идването си християните заварват в Кордоба най-голямата и, може би, най-красивата джамия извън Арабския полуостров – която не пропускат да разрушат, за да построят в средата й катедрала; дори вдъхновителят на това безобразие останал ужасен, като видял резултата и горко съжалил за стореното – твърде късно, впрочем. С развитието на морската търговия Севия се утвърждава като главен град на обединената наскоро южна Испания, а Кордоба постепенно се превръща в обикновен провинциален град. Красивите постройки и тесните улички подсказват за тихото и не особено вълнуващо ежедневие в следващите няколко века. Голяма чумна епидемия спохожда региона, като градът се спасява като по чудо – отдадено на закрилата на архангел Гавраил, в чиято чест край реката е издигната прекрасна статия на висок шпил.
С идването на 20 век идва и туризмът, който днес е съществен поминък за града – впрочем, успяващ някак да се опази от прекомерните тълпи, за да покаже – особено привечер – застаряващия си, но неувяхващ чар.
