В най-горния ляв ъгъл на Испания (да ме прощават географите), между хълмовете на Галисия се е сгушил главният град на областта: Ла Коруня.
Основан (както и повечето големи градове в северна Испания) от римляните, Ла Коруня е за тях един вид форпост на цивилизацията. Където и да погледнеш на север и запад, все океан. Затова и те построяват тук едно от най-запомнящите им се съоръжение – кулата на Херкулес (всъщност голям морски фар).
Хълмистият релеф на Галисия, в съчетание с гъстите й гори, правят Ла Коруня учудващо трудна за достигане по суша (дори и днес това не се е променило много). Отдалечена от центъра на светската цивилизация, в средните векове Ла Коруня търгува и общува повече по море и с други държави, отколкото с иберийския полуостров. Това, редом с опърничавия нрав на местните, е сред причините Галисия да запази много самобитни черти, между които местния диалект (галего), признат за равнопоставен на традиционния испански (кастилски). Тукашните се опъват не само на централната власт, но и на католическата църква, струваща им се твърде рестриктивна – и в знак на мълчалив протест започват да оформят калъпите на любимото си местно сирене във формата на… женски гърди (откъдето и съвременното му име, тетия).
В 21-и век Ла Коруня е симпатичен провинциален град – хем оживен (все пак, столица на провинция с четвърт милион население), хем не вземащ себе си твърде насериозно. Повечето туристи в района отиват в Сантяго де Компостела, оставяки Ла Коруня встрани от оживения поток чужденци. Това пък позволява на града да се придържа към лежерния си поглед върху живота без много-много да се напряга.
