Днес спокоен провинциален град в Северна Испания, Леон има бурна 20-вековна история. Основан като база на 6-и римски легион през 1-и век, 1000 години по-късно той достига разцвета си и в продължение на повече от две столетия е сред основните твърдини на християнството на Иберийския полуостро. Леон е в основата на политическото обединение, дало възможност на Навара на запази, а на Кастия да възстанови християнското си управление; общите корени на испанската и португалската монархии също тръгват от крал Алфонсо в Леон. През 12-и век той е почитан като най-влиятелния европейски монарх, доказал се в битките срещу разпокъсаните вече останки на иберийския халифат – духовен наследник на Карл Велики; като такъв е почитан не по-малко и от мюсюлманите, които (твърди една добре мотивирана политическа клюка) доверили именно на него да пази Христовата чаша от Тайната вечеря. След обединението на Испания през 15 в. Леон постепенно се превръща в спокоен, дори позадрямал град, който периодично избухва, за да напомни за славното си минало – било с индустриалния бум на 19-и век, било с гения на Антонио Гауди…
