16 в. Златото и среброто на Америка превръщат обединената наскоро Испания в най-богатата европейска държава. Главният град на Кастия, Толедо, обаче скоро отеснява на имперските амбиции, а релефът наоколо не позволява лесно разрастване. Решението? Нова столица.
Петдесетина километра на север релефът става по-благоприятен – открит и равен (доколкото последното е възможно на Иберийския полуостров), а малкото, заспало градче Мадрид получава нов живот: през 1562 г. крал Филип II, за голямо неудоволствие на толедчани, премества двора си в него. Мадрид бързо се разраства. Блясъкът на конкистадорите скоро отминава и през следващите векове Испания остава в сянката на други европейски държави, особено с настъпването на индустриалната епоха. Въпреки това, Мадрид си остава неин водещ център, а с развитието на страната през 20 в. бурно се променя и той.
Архитектурата на Мадрид залага, както подобава на столичен град, на монументалното- разкъсвано тук-там от някоя неголяма градина или площад с фонтан. Затова днес няма да намерим много останки от заспалото градче от 16 в.; все пак, по-тесните улички в централната част – около “Аточа”, Операта, Plaza dal Sol и Plaza Mayor могат да ни върнат назад във времето – почти до онзи момент, в който по тях се е разхождал, малко преди смъртта си, достопочтеният баща на дон Кихот. Ако пък предпочитате времето на Belle epoque, кратка разходка из старата част на гара “Аточа” ще ви загатне – сред високи палми, прелитащи папагали и езеро с костенурки – как са живели мардридчани във века на парата.
