Ако сте излезли на лежерна разходка в центъра на Мадрид и се чудите в коя улица да свиете, може без много усилия и време да видите някои от най-красивите ъгълчета на града: главния площад, катедралата и самия кралски дворец.
Plaza Mayor (главният площад) е сърцето на всеки уважаващ себе си иберийски град. Голям празен правоъгълник, плътно обграден от старинни къщи с добре подравнени фасади; под тях, задължителните галерии с кафенета и ресторантчета, а в средата на площада – някоя статуя за цвят. Мадрид не прави изключение от този каноничен стил и няма да ви разочарова. Естествено, площадът е пълен с хора, а на гърба му се е скрило почти единственото магазинче в града, където може да купите истински mazapan de Toledo без да пътувате до старата кастилска столица.
Ако сетне продължите по “главната” (съвсем буквално, тя се нарича Calle Mayor), много скоро ще излезете точно край внушителната градска катедрала. Строгите й бели стени и неочаквано аскетичната фасада са далеч от зрелищната испанска готика, но пасват добре на архитектурния ансамбъл в близост – залагащ повече на милитаристична доминация, отколкото на блясък и пищност. Огромният, празен плац пред катедралата само засилва това чувство; все пак, ако се качите на неокласическата фасадата на храма, ще обхванете целия комплекс от птичи поглед и смалените от височината му пропорции ще придобият малко по-уютен вид.
Огледално на катедралата се е разположила и пуантата на тази разходка, самият кралски дворец. И ако в стара Европа сме свикнали подобни места да носят ретро-привкуса на историята, тук положението е по-различно – дворецът си е съвсем жив и действащ, както действащ е и неговият главен обитател, испанския крал Фелипе. Все пак, част от официалната страна на двореца е отворена всеки ден за желаещи да надникнат в него; вътре срещаме и доста повече барок, който да ни напомни за славната петвековна история на испанския двор.
