Campus Stellae (лагерът под звездите) е основан от римляните през 1 в. (както и много други военни лагери в северна Испания, например днешен Леон). През 711 г. започва берберската инвазия на иберийския полуостров, а само 3 г. по-късно те стигнали до най-северозападния му край. В епична битка из хълмовете на Галиция християните за първи път отблъскват мюсюлманите, като – твърди се – в помощ им дошъл самият св. Яков. Така Santiago бързо получава прякора Matamoro (убиецът на маври), а градът става Сантяго де Компостела. Когато реконкисатата прави северната част на полуострова достатъчно безопасна, от Франция заприиждат и тълпи поклонници – ражда се Camino Frances, наричано днес Camino de Santiago.
Макар и най-значим град на Галиция, Сантяго не е особено голям; хълмистата местност не дава особен шанс на земеделието, а липсата на добра инфраструктура е държала индустрията надалеч; туризмът обаче компенсира успешно и двете. Извън катедралата и поклонниците, Сантяго е мило провинциално градче с много зеленина и запазена тук-там средновековна архитектура. Напъните да се превърне във втори Билбао изглеждат повече от неуместни, но местните са достатъчно лежерни и тъй или иначе не си дават много зор. От което май и гостите са доволни… както, впрочем, и от факта, че местният език – галисийският – е de facto диалект на кастилския, което го прави разбираем почти на prima vista (за разлика от невъзможните по-източни “съседи” като баски и каталунски).
