Повече от езерата в Швейцария са само, може би, планините. Едно с едно обаче не си приличат и това край Люцерн може да ви се запомни било с големината си, било с дълбочината си, било с красивите си пейзажи наоколо… но да караме поред.
А поред значи да започнем с името. Понеже Люцерн е в немскоговорящата част на страната, името и то е такова, по немски дълго и заплетено: Vierwaldstaettersee. Демек, езерото на четирите планински страни. Страните в случая са четирите кантона, които си делят бреговете на внушителното езеро.
А че е внушително наистина си личи най-добре от… картата. Застанал край него, отсрещният бряг ей-го де; съвсем не изглежда толкоз голямо. Всъщност обаче езерото се вие на десетки километри измежду стръмни, скалисти чукари. Кои пък, на свой ред, макар да изглеждат страховити, в действителност не са чак токова високи; Люцерн всъщност е разположен по-ниско от София, а най-голямото страшилище в района му, връх Пилатус, e, кажи-речи, колкото Черни връх.
Именно планинският терен наоколо вероятно е причината езерото открай време да свързва градовете наоколо по-бързо и лесно от сушата. С появата на парната машина транспортът става съвсем лесен, а параходи започват да кръстосват езерото още в края на 19 в. Един от тях все още се движи, за радост на прииждащите туристи, но повечето от трафик днес е поет от съвременни съдове, движещи се най-редовно и представляващи удобна, а за някои градчета и практически единствена връзка помежду им.
Много от планинските маршрути започват всъщност с преход през езерото. Искате да се повозите на най-старата зъбчата железница на света? Фицнау ви очаква… на брега на езерото. Искате да се качите на Пилатус, Риги или някой друг от множеството върхове в района? Влакове и лифтове неизменно водят началото си от брега на езерото. Или пък предпочитате да похапнете раклет, зяпайки светлините на града отдалеч? Езерото на Люцерн винаги е на ваше разположение.
