В Швейцария – планини да искаш. И езера също. Но един връх край едно езеро е по-особена. Не защото е най-високият, или езерото – най-дълбокото; а защото човешката диря там е най-голяма.
В средата на 19 в. железницата превзема Европа с бързо темпо. Швейцария обаче остава настрани – не поради изостаналост, а поради… красивата си природа. Планини са красиви за гледане, но трудни за изчакване – особено, ако се движиш по релси (инженерите знаят, че наклон от 2-3 градуса е максимумът, който едни влак може да изкачи). Затова и по склоновете на Швейцария нямало влакове – докато не дошъл един умен инженер.
През 1871 г. измисля и построява първата в света зъбчата железница. При нея задвижзавето на влака става не благодарение на триенето между колела и релси, а чрез зъбно колело, постоято зацепено със зъбен гребен – трета релса, вървяща между основните две; те, на свой ред, в случая осигуряват само ниското съпротивление на търкалянето. За да могат завоите да са по-остри, линията е теснолинейна – 1000 мм, колкото софийските трамваи. Линията е единична, като само на една от средните станции има два коловоза за разминаване (зъбчатите гребени правят поставянето на стрелки трудна задача).
Зъбчатата железница тръгва от пристанищното градче Фицнау на брега на езерото на Люцерн (Vierwaldstaettersee, или “Езерото на четирите планински кантона”) и стръмно се изкачва нагоре до връх Риги. Пътуването в една посока отнема 20-ина минути, а усещането от наклона е, все едно се изкачваш с лифт. И до днес по линията се движат вагончета на повече от половин век, но парните локомотиви са заместени от по-чиста електрическа тяга.
Трудно е днес да преценим дали линията е построена повече заради дърводобива, заради зараждащия се туризъм или заради техническите предизвикателства – но 150 години след откриването си, линията на Rigi Bahn си остава значимо постижение в историята машините.
