Като стар европейски град, Цюрих може да се похвали с не една и две стари църкви, чиято история е не по-малко интересна или вълнуваща от тази на внушителната “Гросмюнстер”.
На малко хълмче близо до реката се намира стара и наглед схлупена църква. Без да е голяма или импозантна, тя има своето място в историята като храм, в който започва служението на Цвингли – сподвижник на Лутер и един от основатетелите на протестантството в Швейцария. Отвътре църквата прави впечатление с отворените си пространства над галериите – разположение, което на пръв поглед повече напомня на синагога, отколкото на католическа (по-късно превърната в протестантска) църква. Каквото и да е имало като украса отвътре обаче е било надлежно премахнато от протестантите след като са сложили ръка на църковните имоти. Малка изложба на агитационни материали от времето на Лутер отбелязва 500-годишнината на неговите тезиси.
В самия център на Цюрих, току срещу “Гросмюнстер” (букв. “големият манастир”) и до моста, водещ към него, се издига “Фраумюнстер” (букв. “женският манастир”). Протестантите ликвидират манастирите и всичко, свързано с католическото изкуство като картини, стенописи, скулптори (пък ние се сърдим на османците, че замазали мозайките на “Света София“), но импозантната фасада и впечатляващият иглен шпил са оцелели, за да се превърнат в един от най-разпознаваемите символи на града. За швейцарския часовник на върха му, естествено, не можем и копче да кажем.
На отсрещния бряг, недалеч от “Гросмюнстер”, се намира и красив стар конвент. Стройните тънки прозорци, разположени между високи контрафорси, издават готическото му минало. Конвентът не е отворен за посещения, но пък може да бъде разгледан добре от кулите на съседната църква. Той също си има остър, увенчан в червено шпил, на върха на който се мърди кокетно златисто петле-ветропоказател.
