От едната ти страна – лъскави витрини, от другата – многовековни къщи. Наоколо фучат трамваи и се носи приятен езерен бриз. Чувстваш се в сърцето на космополитен град, заобиколен от милионите му жители… стоп. Всичко е вярно, освен едно – не са милиони. Най-големият град на Швейцария наброява има-няма 400 хиляди души.
Но да започнем ab ovo. В буквалния смисъл, защото – както и много други места в Европа – историята и на този град започва с римляните. Надгробен камък на дете, споменаващ Цюрих, е най-старото запазено упоменаване на града. Оригиналът е в историческия музей, но за всички посетители има точно копие на мястото, където е бил намерен – малко възвишение на десния бряг на реката, превърнато днес в симпатична градинка с отлична гледка към къщите, църквите и езерото на града.
На склонния към разходки посетител Цюрих предлага красиви старинни улици с добре поддържани фасади на по няколко века. Между тях – тук-там сгушени малки площади с по някой и друг фонтан. Мостовете над реката дават отличен обзор – както към града, така и към дружелюбните водни обитатели, патици и лебеди. Над всичко доминира усещането за ordnung, подсилвано от най-дребните детайли (като двойните книжни пликчета за кестени – в едната част самите те, а другата за обелките).
Все пак, Цюрих е всичко друго, но не и заспал град. Разчупвайки традиционното швейцарско трио “банки, часовници, шоколад”, той методично изгражда съвременна градска среда, превръщайки стари индустриални квартали в арт-технологични пространства. И макар да не се очертава като заплаха за Париж или Сан Франциско, Цюрих извлича максимална изгода именно от размера си – достатъчно голям, за да бъде космополитен и достатъчно малък, за да го чувстващ като свой град.
