Сред оцелелите поне отчасти храмове на Ани няколко заслужават обстоен поглед отблизо. Въпреки семплите строителни техники (груб каменен градеж, облицован с плочи) и простичката украса (предимно голи стени, тук-там надписи, фалшиви колони и прозорци), те остават забележително свидетелство за чудния свят на едно отдавна забравено източно християнство.
- Великолепната кръгла “Христос Спасител” с прекрасния сферичен купол, от която е останала само едната половина; земетресение преди няколко години събаря още една част от нея и днес тя е опакована в екзоскелет в очакване някога да бъде направено укрепване и консервация на останалата част от постройката. Дали това е възможно във все по-ислямизираната Турция на Ердоан, само времето ще покаже.
- Катедралата – която всъщност не е катедрала, понеже терминът се е родил доста след нея и има много по-силен католически привкус, отколкото подхожда на тукашното християнство. Най-внушителната от всички църкви на Ани, тя и днес поразява с рамерите си, достойни да я мерят с най-значимите западноевропейски катедрали от романската епоха (като напр. в Сантяго де Компостела).
- Джамията. Да, в Ани е имало и джамия (и сигурно съвсем не само една). С минаре, няколко етажа и много любопитен вътршен градеж между тях с шестоъгълни плочи. Естествено, задължителните исямски украси са тук, включително и малък купол с мукарни…
- Църквата “Св. Григорий” – всъщност, една от няколкото, носили името на един от най-почитаните светци в Ани. Също кръгла, но с по-прост конусовиден връх, тя е най-добре е запазила както хилядолетния си спомен, така и любпитни графити от векове наред.