Ако ви е дадено да видите само една джамия в Истанбул, вижте “Сюлеймание”. Перлата на майстор Синан вече 450 години посреща всеки изгрев и изпраща всеки залез над Златния рог.
“Сюлеймание” е личната джамия на султан Сюлейман Великолепни. По традиция всеки османски първенец строи някакъв публичен институт; султаните, по правило, предпочитат джамии – които получават името (и тюрбето – гроба) на своя строител. В Истанбул през 16 в. вече се издигат джамиите “Фатих” (на Мехмед Завоевателя, презел града през 1453 г., прадядо на Сюлейман), “Беязъд” (на султан Беязъд II, дядо на Сюлейман) и “Явуз Селим” (на Селим Смелия, бащата на Сюлейман). Затова нищо чудно, че султанът поръчва своята джамия на най-добрия си архитект и строител – Синан. Но не случайно Сюлейман е наричан “Великолепни” – неговата джамия трябва да засенчи всички предишни.
Мястото на джамията е избрано чудесно – на гребена на дългия южен хълм, оформящ Златния рог. Докато “Света София” е видима главно откъм морето и Принцовите острови, то “Сюлеймание” се вижда практически от всяка част на залива, както и целия район на Галата.
Синан издига най-внушителната джамия на Истанбул към онзи момент – сравнима по размери само със “Света София”, но построена специално за мюсюлмански храм. За разлика от тежкотоварното Юстинияново творение, строежът на Синан изглежда лек и ефирен, почти въздушен. Синан следва доста близо идеите на “Света София”, но успява умело да скрие външните носещи конструктивни елементи и така да постигне невероятното усещане за лекота на постройката.
“Сюлеймание” е с правоъгълен план, като две от стените са практически плоски чак до пандантифите на купола; останалите две, напротив, са кавалкада от полукуполи, спускащи се съвсем до нивото на галерията, опасваща джмията. Синан си има добра причина: двете плоски стени утежняват конструктивната роля на останалите, но пък позволяват поставянето на големи прозорци; за разлика от “Света София”, “Сюлеймание” е неочаквано светла и лъчезарна. Типично за джамиите, вътрешното пространство е оформено като едно цяло, с едва забележими малки странични галерии. Както и при “Света София”, куполът се опира на 4 огромни носещи арки – умело прикрити и незабележими нито отвътре, нито отвън.
В четирите ъгъла на джамията се издигат може би най-красивите минарета в Истанбул. “Сюлеймание” е първата джамия на града с 4 минарета (повече, 6, по онова време има само джамията в Мека). Нищо в тях не е случайно – те са четири, защото Сюлейман е четвъртият султан след превземането на Константинопол. Две от минаретата имат по два балкона, а другите две – по три (общо десет). И това не е просто каприз – Сюлейман е десетият султан от основаването на империята през 13 в. Най-накрая, десетте балкона са украсени по всеки по свой начин – с различни парапети на тях и корнизи под тях.
Джамията има красив и спретнат вътрешен двор, богато украсен с абстрактни декорации в източен стил. Галерията му води към съпътстващите постройки – медресе, кервансарай, кухни за бедни и пр. Около него е външният двор – градина, в която се намира и тюрбето на Сюлейман и Роксолана.
