Ако има едно място, което е едновременно Европа и Ориентът, различното ни минало и общото ни бъдеще, и още усмивки, поздрави, викове, смях, музика на едно място, то това е, без съмнение, вавилонското стълпотворение на булевард “Истиклял”.
Булевард “Истиклял” (“Независимост”) е пешеходна зона в сърцето на Бейолу (някогашната Пера, кварталът на чужденците – предимно венецианци и генуезци – от времето на Константинопол и през цялата Османска империя). Днес той кипи от живот и неговият пулс е наистина пулсът на гигантският метрополис… ала не винаги е било така. Даже съвсем не винаги.
Само преди три десетилетия триъгълникът Галата-Таксим-Долмабахче е бил място с повече от съмнителна репутация. Дали по стръмните улички на Чукурджума, слизащи към Босфора, или по също толкова витиеватите сокаци на Топхане, водещи към Златния рог, случайният минувач – особено по тъмна доба – е имал сериозно основание да се опасява за джоба си, а и не само за него. Западнали търговски домове, евтини кина, долнопробни кръчми и скрити от очите публични домове – краят на седемдесетте и началото на осемдесетте са сред най-мрачните години на Бейолу: своеобразен чайна-таун, но без китайците.
Бавно, но методично военният режим от средата на осемдесетте връща реда по улиците. Тъмната страна отстъпва от булеварда, но не и бедността. Тя от оръжия и арести не се бои. Нощите са все така непрогледни, а фасадите – все така олющени. Изглежда, че Бейолу още дълги години ще бъде място за неудачници, ровещи социалното дъно. Впрочем, и по-благополучните квартали на Истанбул не могат да се похвалят с много повече. И тогава…
В началото на деветдесетте кмет на кметския стол сяда млад и амбициозен мъж. Неговият прагматизъм загърбва извечното делене на леви и десни, донесло немалко беди на милионния град през целия 20 в. Решителните му стъпки бързо дават резултат: “Истиклял” става първият пешеходен булевард в града. Запуснатата и забравена трамвайна линия от Тунела до Таксим е възстановена с ретро-возила. Навсякъде се появява осветление. Хората от квартала (и не само) бързо хващат вярната посока: една след друга старите къщи се преобразяват и от мрачни дупки се превръщат в светли и просторни магазини. По първите етажи изникват ресторанти и кафенета. Съседните улички също се включват в бързкия растеж. Градската бохема скоро оценява либералния дух на “Истиклял” и го превръща в своя ориенталски Монмартр.
“Истиклял” днес е в буквалния смисъл на думата булевард, който никога не заспива. Линията на метрото, минаваща под него, го прави още по-достъпен и желан. Светещите фасади разказват приказки за модерния град и само някой по-възрастен минувач ще си спомни, че на мястото на тоя мол преди години беше кино “Рюя”, а оттатък имаше сладкарница още от края на 19 век… Сантиментите обаче са малцинство и даже котаците от петвековния кервансарай приемат промените с одобрение: Вавилон е тук, Вавилон!
