През септември 1666 г. голям пожар изпепелява Лондон (надали можем да си представим ужаса, породен от съчетанието на стигащи до небето пламъци и годината с три шестици). В огъня изчезва готическият Лондон, за да се роди от него един бароков град; или поне така изглежда – но в някои затънтени ъгълчета на Ситито има скрити останки от онзи вече напълно изгубен град.
В самия край на Лондонското Сити, близо до моста на Тауър, най-напред откриваме Лондонския камък. Никой не знае за какво е служил, но пък си го пазят и тачат; името му се среща в писмени паметници поне от 16 в. насам, а косвени сведения препращат назад до 11 в., че и по-назад. Английска му работа!
Веднага след него вежду две стръмни улички се намира нещо крайно необичайно за Лондно – прасно място. При поглед отблизо то с оказва съвсем даже не празно – със стара, готическа църква… от която обаче са останали само стените и кулата. Пространството наоколо е превърнато в миниатюрна, симпатична градинка.
Църквата е била тук още в средата на 15 в., а сигурно и доста по-рано. Била е еднокорабна, с правоъгълна форма и полукръгла абсида. Макар и неголяма, тя е използвала напълно постиженията на готическото строителство – стените са тънки, с големи високи прозорци, а отвът личат стабилни контрафорси; отвътре храмът трябва да е бил светло и приветливо място. Високата 10-15 м кула стои и до ден-днешен, макар да е затворена за посетители. Можем само да гадаем как е била украсена, но по стените тук-там има оцелели скулптурни фрагменти. Намират се дори слънчев часовник и мили ангелчета на оградата.
И за да не си мислим, че църквата е била само опиум за народа, една паметна плоча наблизо ни припомня, че поне от средата на 15 в. при църквата се е намирало едно от петте официални училища в лондонското Сити.