“… In the whole of St. James’s
the smartest of names
is the name of this Brummel of cats…
And we’re all of us proud to
be nodded or bowed to
by Bustopher Jones in white spats!”
Та, какво е все пак това място, където обитава хайлайфният герой на Томас Елиът?
Макар да е трудно да кажете къде е точно “центърът” на Лондон, което и място да назовете, паркът “Сейнт Джеймс” гарантирано ще е близо до него. Не особено голям, той не само се намира в сърцето на града, но и е заобиколен от престижени квартал, носещи също така името на св. Яков.
Паркът е разположен на левия бряг на Темза (както и по-голямата част от Лондон), като заема мястото между абатството в Уестминстър, “Даунинг стрийт” 10 и Бъкингамския дворец. “Сейнт Джеймс” е свързан и с още два лондонски парка – от едната му страна е малкия Green Park, заключен в триъгълника между “Пикадили” и National Mall, а веднага след него – огромният Хайд Парк, простиращ се на няколко километра дължина.
Централно място в парка заема голямо езеро с форма на широка дъга; западният му край минава точно пред Бъкингамския дворец. То е достатъчно голямо, за да се карат в него лодки на воля, а в единия край даже има миниатюрен обществен плаж – който (о, ужас!) е отворен дори през зимата (но тогава само за членове на клуба му). Да, зимата в Лондон е такава, че езерото просто не замръзва – за радостне толкова на пѐрнатите плувци, колкото на по-пернáтите му обитатели: патици, гъски и лебеди.
Непривично за европейците, но привично за нас, “Сейнт Джеймс” – както и повечето големи лондонски паркове, впрочем – няма ограда и е отворен по всяко време. Дали да потичате, дали да разходите кучето, дали просто да позяпате нарцисите – паркът винаги ви очаква.
