През 1066 г. Уилям Нормандски превзема цяла Британия… или почти цялата; един град отказва да му се подчини: Лондон. Яките му стени и идващата зима карат Уилям да сключи сделка: градът запазва широка автономия (валидна и до днес), а за да го държи под око, монархът построява на близкия хълм голяма крепост: Тауър.
В следващите почти хиляда години Тауър (“Кулата”) неизменно е сред най-важните властови центрове на Острова. Дори когато Магна Харта ограничава абсолютната монархия, Тауър си остава нейният пулсиращ център. Поне до края на Средновековието, крепостта е и физически свързана с властта: монархът често прекарва зимите именно в нея.
Граден и надграждан в продължение на векове, внушителният замък има две опасващи крепостни стени (както в Каркасон) и ров, който е можел да бъде запълнен от близката Темза. По околовъст са разположени редица кули, нерядко играли ролята на затвор; имената им, като например “Кървавата кула”, говорят сами за себе си. Няколко вътрешни двора делят пространството на части, доминирани от Бялата кула – огромната твърдина в сърцето на замъка, самата тя изградена от четири свързани цилиндрични кули. Именно в нея са били векове наред покоите на монарха. Мрачната слава на Тауър има своите солидни основи: в него намират смъртта си – на дръвника или на бесилката – поне две кралици (Ан Болин и Катрин Хауърд) и половина (Джейн Грей), както и редица благородници начело с фаворита на Елизабет I, Робърт Деверьо. Плюс, разбира се, двата невръстни принца, жестоко убити от своя чичо, домогващият се до трона бъдещият крал Ричард III.
През 17 в. Тауър преживява гражданската война и Оливър Кромуел, последния голям набег на чумата, както и огромния пожар, унищожил Лондон през 1666 г. Върналият си трона след толкова премеждия Чарлз II решил да не рискува и когато му разказали старинното предание, че крепостта – а значи и Британия, и властта – ще ги има, докато ги има гарваните в Тауър, той взел специални мерки: оттогава насам поне 6 от тях се наслаждават на охолен живот и обилна храна (вкл. 150 гр. телешко всеки ден) в замъка. Цената на живота в златната клетка? Леко подрязани пера – за всеки случай.
