“През 1914 г. л-т Хари Колбърн пристига от Канада да воюва в Европа и довежда… любимото си мече Уини. Когато полкът му бива изпратен във Франция, Уини остава в Лондон. След края на войната лейтенантът позволява на мечето да живее в новата си родина; едни от честите му посетители са Алан Милн и неговият син, Кристъфър Робин. А какво става нататък, знае всяко дете.” С тази прекрасна история посреща гостите си Лондонският зоопарк.
Зоологическата градина се намира в единия край на парка “Риджънтс” в сравнително централната част на града. Мястото за зоопарка не е много, но отскоро действа разширение във външния зелен пръстен около него; караш си около парка и изведнъж над теб – жираф! Въпреки ограничената площ, зоологическата градина предлага приятно разнообразие от животни от всички континети. Все пак, и тя, и Лондон помнят дните на империята, над която слънцето никога не залязва.
Богата е орнитоложката колекция на зоопарка с птички малки и големи; тя се чува отдалеч, благодарение, разбира се, на кресливите фламинга. Влечугите също са налични, макар крокодилчето им да е някаков такова по-джобно – но симпатично. От по-маловажните видове има кажи-речи от всичко, от пеперуди до примати; впрочем, насекомите са с достатъчно разнообразие и количество. Ах, да, срещат се и двуноги (от рода homo), но те са добре възпитани (Англия е все пак) и ги пускат през деня да ходат извън клетките 🙂
