Ако Бъкингамският дворец е олицетворение на властта на короната, а този в Кенсингтън е свързан с детството на последните поне пет кралски особи, то замъкът в Уиндзър е най-близкото понятие до “дом” и лична територия на монарха.
Замъкът се намира на трийсетина километра западно от Лондон. Първото укрепление на това място се появява още по времето на Уилям Завоевателя, малко след покоряването на Острова през 1066 г. Тогава Уилям стига до укрепения Лондон, но Ситито отказва да му се покори; следва дълга обсада, завършила с примирие – Лондон приема властта на Уилям, но запазва съществена автономия. Докато трае противостоянието се строи и първата крепост в Уиндзър като временна щаб-квартира на новия господар.
Днешният замък в Уиндзър е строен главно през 15-16 в. – което недвусмислено личи от яките кули и дебелите стени. По онова време Англия още пази спомена за дългата гражданска война на Розите, затова монархът иска да има сигурно убежище извън разрасналия се размирен Лондон. С годините военното строителство там отстъпва на гражданското и замъкът започва да се ползва от коронованите особи като основна крайградска резиденция и място за отдих извън официалните им задължения.
Ролята на замъка в Уиндзър като лично пространство на монарха укрепва през Първата световна война – воювайки с Германия, кралският дом решава да смени името си от немското Сакс-Кобург-Гота на нещо по-патриотично и избира точно Уиндзър. Днес замъкът често посреща на кралица Елизабет Втора, особено през почивните дни и част от летните месеци; ако сте наблизо и над главния жилищен корпус се вие дим, бъдете сигурни, Нейно Величество е в покоите си.
