Щом някой спомене добрата стара Англия и веднага си представяте: къщи с остри покриви и пушещи комини; тесни фасади и високи прозорци, сгушени един до друг; малки зелени дворчета и веранди, опънати покрай павирани улици… дали и в 21-и век е така? Отиваме да проверим в Уиндзър.
На половин час път от Лондон, Уиндзър хем е, хем не е съвсем типичен английски град. Такъв е, защото си има всичко изброено: къщи с остри покриви и пушещи комини; тесни фасади и високи прозорци, сгушени един до друг; малки зелени дворчета и веранди, опънати покрай павирани улици… а същевременно не е, защото там се намира крайградскя дом на Нейно Величество – замъкът Уиндзър. За него обаче ще отворим дума отделно.
Както всеки уважаващ себе си британски град и този започва от гарата: само дето вместо пушещи локомотиви днес електрически влакчета возят пътниците от столицата; останалото си досущ както е било през 19 в. Защо да пипаш нещо, което си работи?
Очакванията за тухлени фасади с подредени, тесни прозорци и керемидени покриви се оправдават напълно. Уиндзър е достатъчно малък, за да го обходиш пеша: гара, хотели, пазар, църква – всичко по реда си и точно на мястото си. В централната част – пешеходни улички с магазинчета, пъбове и прочие радости за посетителите, които идват да видят главната атракция на градчето, неговият хилядагодишен замък. Разбира се, центърът си е център – с High Street и квалитетен шопинг; като в Лондон, но без тълпите и по-задушевно. По тротоарите й – стълбове със саксии висящи цветя, по къщите – кулички с часовници, в магазините – чичковци с палта и бастуни…
С три думи – добрата стара Англия.
